Заключено усещане
Кое тъй тихо в мрака тегне
и вплита в мислите ни нежни пръсти?
Беззвучно стъпва,
а следите -
потъват меко нейде в нас.
Преглъщаме издишаните тръпки
и вдишали отново се стараем
да трае дълго този миг.
Какво напипваме с въздишки
сред облака на нашия копнеж?
Без тежест нещо ни притиска,
прокрадва се с привкус познат,
сподавен стон от нас изтисква
подобен на игрив екстаз.
Сънуваме,
но без да спим,
унесено-отнесени в безкрай.
Обгърнати от сладък дим
летим натам, летим насам.
Къде сме?
Има ли посока?
Чертаем с поглед своя блян.
И гъгне нещо топло, диво,
препъва ни с безмълвност,
без спомен от унилост,
разцъфва,
после ни боде.
А вятър от безформие ни плиска.
И сбутали се в допир общ
прокарваме през устните усмивка.
Безкрайно е.
Не мигваме...
Очите ни попиват всеки следващ взор.
Кое безвремие се срина
и ни стовари своя звън?
Не избледнявай с дневните вихрушки!
Пленявай ме
и стопляй ме!
защото ще изчезнем...
Свързани произведения
Comments
-
Много е хубаво!
-
Много е хубаво!
-
Наистина не е свободен стих. Приемам двете римни двойки за случайни.
Цялото е в ямб. Бял ямб. -
Така е!
-
Благодаря, Мая! Най-важното е, че ти е харесало, а категорията е просто незначителна подробност
-
Не мисля, че творбата е в свободен стил - написана е с доста добро чувство за ритъм, който (освен римите) липсва в свободния.
Препрочетох го няколко пъти с удоволствие. Разнежва. Красиво усещане.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
