Закъснях...
На кръстопът съм.
А пътища няма.
Докосва ме само мъглата...
и вятърът - колко потайно
и злорадо в студеното
къдри косата ми...
На кръстопът съм.
Поглеждам през рамо
и не виждам на извървяното старта...
Имах спомени... от много далече...
Но сега са притихнали... и онемели
като птиците... и като гарите
на тишина и земя обречени...
И мечти имах... напред някъде...
Те... отлетяха от мен... овдовели -
загасиха ми всички фарове
и не ми оставиха дори влакове...
На кръстопът съм.
Търся пътечка... или пролука...
или бледа следа от несбъднати стъпки...
или белег от утро забравено...
или стон от ридание глухо...
За летене е късно...
И пътища няма...
А се смрачава...
смрачава...
смрачава...
Закъснях...
Закъснях много...
Навярно от чакане...
© Елена Гоцева All rights reserved.
