Jan 26, 2023, 9:30 AM

Закъснял призив

  Poetry » Civic
480 0 0

Всеки ден, след нова доза,

народът влиза във наркоза.

Туй не е от днес за вчера -

отдавна спрял е водомера.

,

Всички критика търпим.

Летаргичен сън си спим.

Правим се, че не ни пука,

ала някой ни изчука.

 

Знам, това звучи скандално.

За общностите гей-сакрално.

Ние, все пак сме нормални...

Но, кой ще лампата ни палне?

 

Братя и сестри, атака!

Я да се качим на влака!

Стига с тази содомия,

с джендърската простотия!

 

На семейството държим -

то на духа е синоним.

След трети пол не ще да тичаме -

помежду си се обичаме.

 

Да спреме тази простотия!

Можем го и без ракия.

Всестранно щом я удържим

спокойно можем да заспим!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...