Закъсняла истина
Ще ти пиша насън. До поискване.
Деня си ще разказвам по минути.
И знам, че ти насън ще се усмихваш
на малките ми дневни лудости...
И няма да поискам да се върна.
Отново там. Преди заспиването.
Защото, колкото и да те търся,
ти там за мен си минало...
За тебе аз съм спомен в липсата,
че моят ден принадлежи на друго.
Остава наше времето единствено
помежду „Лека нощ" и „Добро утро".
Добро ли?! Само тъй е кръстено
от навика. Като гримаса лицева.
А аз повтарям „Лека нощ " до втръсване.
И не по навик. Просто - късна истина...
© Дочка Василева All rights reserved.
