Закъсняла изповед
ЗАКЪСНЯЛА ИЗПОВЕД
Аз виждам вече, че сме стари,
но туй за мен не е проблем...
До днес останахме другари,
от онзи първи майски ден!
За тебе мила и децата,
не сядам с никой да споря.
Комфортно ми е на душата,
дори и щом ви спомена!
Сега сме други, но аз помня,
каква принцеса бе за мен
и наште чувства чудотворни,
останали до днешен ден!
И в туй полувековно време,
не се наситих да съм с теб!
И днес от любовта береме,
красим живота си нелек!
Аз пазих свята любовта ни!
Щастлив бях, че със теб живях...
И с чувствата от младостта ни,
пред всички трудности вървях!
О, нищо,че сме вече стари,
но младостта е още с нас...
Омразата не ни разкара,
не я допуснахме на власт.
Живеем с дъщери и внуци...
И всичко в къщи е тамам.
В живота кършиме колтуци,
и молим Бога в своя храм!
Не съм готов да съжалявам,
аз за било и не било,
и твой най-искрен фен оставам
и съм със вдигнато чело!
15.10.2014г.Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
