Закъсняла наздравица
Замръкне ли късият ден във прегръдка на есен,
си спомням за баба – легенда от мен невидяна.
За нея разказваше татко. Гласът като песен
посял е в сърцето ми гордост със звън на камбана.
Запомнил я строга, но смела жена, куражлия,
облечена в черно, че дядо убили на фронта.
И вуйчо намерил смъртта, като млад харамия.
Живеела с болка – по-силна от шпорите в коня.
Та с този кон баба излизала в добата тъмна,
да иде на лозето, гроздето тя да отбрани.
И цяла нощ стреляла с пушка докато съмне,
крадците да плаши, маврудът на вино да стане.
Признавам – не мога да пия, от малко ме хваща.
Навярно, защото не ме е прегърнала баба,
не ме е приспала с попара от вино... Днес плащаме
на нашето време срама за душите ни слаби.
Но искам да вдигна наздравица, всички да пият
за тези жени като нея. Открийте ги само!
Те вече не ходят със пушка и черна шамия,
но носят живота, дори след смъртта си, на рамо.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Светле, много ми е ценна оценката ти, защото я получавам от автор, който изключително ценя! Благодаря ти!
-
Удоволствие беше да прочета!! Както често обичам да казвам - добре, че Бог съжалил мъжа и му дал една силна жена.... Няма да кажа продължението, но е безкрайно вярно това “но носят живота, дори след смъртта си, на рамо.“, особено, ако има кой да следва примера им! Поздравления, Мария!
-
Мисля си, ако баба можеше да прочете вашите коментари, как ли би се чувствала - навярно и тя щеше да им се зарадва като мен... Прегърнахте ме с думите си, приятели!
-
Чудесна поезия! Благодаря за удоволствието! Почитания!
-
Силно въздействаща е твоята закъсняла наздравица, Мария! Благодаря за удоволствието да прочета! Поздрави!
-
Ето, затова му е хубаво споделянето в сайта! Чувствам се така след коментара ти, сякаш ми е присъдена награда в литературен конкурс! Прегръдка за теб!
-
Великолепна, бръкаща в душата до болка поезия... почитания, Мария,! Благодаря!
-
Знаеш как да ме зарадваш! Благодаря ти, Жанет!
-
Много харесвам такива дълги редове
А за съдържанието само мога да ти ръкопляскам, Мария!
Поезия, която остава и се помни. -
Нося нейното име и може би съм взела нещичко от нея, щом съм наследила кръвта и, макар че съм родена след смъртта и. Вечна и памет!
-
Има такива жени!И не са само в миналото! Бъди наследница!
-
Благодаря ви, че вдигнахте наздравица с мен, приятели! Вашите думи ме стоплиха в мразовитото утро като чашо греено вино!
-
Харесах!
-
Наздраве - за тези силни жени и поздравления за страхотната творба!
-
Попиля ме! Аплодисменти, Мария!
-
Ох, как ме присви сърцето.... това е истинската, голямата поезия - от нея така сладко те приболява!!!!!
-
Настръхнах!Имам такава баба и стих за нея,но този ми бръкна в сърцето!Браво!
-
Прекрасен стих, Мария!...Поздравления!...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
