Закъсняло слънце
Закъсняло слънце
Закъсняло слънце ме огрява
и стопля моята душа.
Сърцето ми с любов дарява,
с нежност ме обсипва. Или греша?
За вечност не мога да мечтая.
Но тръпнещата ми снага
ще спре ли да бленува,аз не зная.
Копнея и жадувам те сега.
Не знам дали скрупули ще имам
през деня или през нощта.
Искам от живота аз да вземам,
от щастие силно да крещя.
Не мога да кажа дали съм права.
Този лукс с какво го заслужавам.
Живях и работих не за слава,
но силна обич притежавам.
Тъй чисто е моето сърце,
омраза никога не бе събрало.
На показ ще покажа моето лице,
гальовна нежност не разбрало.
© Йонка Янкова All rights reserved.
