Закъсняло те обичам
Закъсняло те обичам.
Не намерих думи за любов.
С вятъра те търсих
по шубраците,
и догонвах писъка на птичи зов.
От бездумие се натъжавах,
плачех с есенния дъжд.
Засланявах с листопада,
падах във изронената пръст.
Закъсняло се заричам
в клоните безлистна самота,
някога да се намеря
в дланите на обичта.
Където чайките отлитат,
устремени в сини небеса,
и сърцата си намират
в полета на песента.
Закъсняло те обичам.
Тръгнаха си птиците,
окапаха листа...
а дъждът след тебе срича
с капките на есента.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
