Залъче радост
Когато сбръчкана ръка,
усмивка детска уловила,
хвърчило спретва, хей така
топи в небесното мастило
перо от жерав – снежнобял,
светът ти е красив и цял.
Когато без да разбере
душата ти с чадър полита
и част от волното море
във всяка капчица е скрита,
магията е бял делфин,
в очите детски – порив син.
Когато пръсне пак искри
на детството сигналът весел,
зад болката недей се кри,
хукни, филийката понесъл.
И с всеки залък споделен,
ще грейва радост в твоя ден.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Пак заповядай, Боре.
