Nov 21, 2013, 6:02 PM  

Залез

  Poetry » Other
1.4K 0 3

Залез

 

Залязва и тоя ден.

Залязват и мечтите,

дето грееха от утрото

и изглеждаха почти реалност.

Залязва всичко.

Мракът е наред.

Това е кръговратът.

Тоя залез е като умиращ свят.

Дълбоката въздишка

е непосилна да поеме удара на края.

Един залязващ ден

е малък крaй

и тежка равносметка.

Изглежда като да нямаш втори шанс.

Изглежда да си закъснял за всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...