icohim (Христо Стоянов)
182 985
Aug 31, 2008, 6:34 PM

Залез 

  Poetry » Love
793 0 20
 Залязва слънцето във своя ход!

Движи се по пътя си небесен, утопичен!

Огрява океана в простор широк,

който днес е толкова различен.

 

Край брега самотен, оцветен във жълто,

от сянката на залеза смирен,

последна топлина на слънцето поглъща,

пясъкът на затихващия ден.

 

И на този бряг умислен аз те чакам,

както нощта очаква своята луна.

Симфония вечерна на океана слушам,

приседнал на гранитната скала.

 

И дочувам аз тихи стъпки

по хрупкащата пясъчна коса.

Далече бяха и отпивах аз на глътки,

времето на срещата във вечерта.

 

А залезът меняваше си цветовете,

от жълт към кехлибарено-червен

и изстиваха под пясъка нозете,

приближаваше се ти към мен.

 

И ето, че дочаках да се срещнем

на тихия лазурен морски бряг.

В прегръдка ние вплехме се гореща,

в прегръдка от изпепеляващ грях.

 

А вечерта прииждаше на бавни стъпки

и със тиха факла палеше звезди сега.

А залезът топеше се във огнено-червени кръпки,

отразил докосналите се ръце в една душа.

 

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??