Бавно слънцето залязва,
и докосва морския пейзаж,
от морето блясък се показва,
сякаш е един мираж!
Залез, като картина
а от нейде се чува гларусен глъч,
а пясъкът в краката ми истива,
стопля го последен слънчев лъч!
Хлад и мека топлина,
галят крехкото ми тяло,
а в очите ми се взира светлина,
залез и море в едно цяло!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
