Залез над залива
Потъна в чашата ми...
Като камък във море изчезна
току-що съчиненият, великолепен стих...
Напрегнах мисли, пресегнах се,
очи затворих и отпих,
но само кратък лунен лъч край мен проблесна.
Тръпчиво-остър спомен за жена суетна,
нюанс на вчерашна любов на устните си улових
и вик на скършено крило във тъмното отекна,
а под клепачите ми - жадни пясъци и никакви следи.
И казах си: ”Защо не се порадваме на възрастта?
Написаната проза в деня след днес
понякога остава...
Потънаха във девет океана безбрежните ловци на слава,
а порасналите юнги - държиме курс към есента.
© Красимир Чернев All rights reserved.
