Потъна в чашата ми...

Като камък във море изчезна

току-що съчиненият, великолепен стих...

Напрегнах мисли, пресегнах се,

очи затворих и отпих,

но само кратък лунен лъч край мен проблесна.

Тръпчиво-остър спомен за жена суетна,

нюанс на вчерашна любов на устните си улових

и вик на скършено крило във тъмното отекна,

а под клепачите ми - жадни пясъци и никакви следи.

И казах си: ”Защо не се порадваме на възрастта?

Написаната проза в деня след днес

                   понякога остава...

Потънаха във девет океана безбрежните ловци на слава,

а порасналите юнги - държиме курс към есента.