Залезът на любовта
655
0
3
ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА
Виждам залеза на Любовта,
опитомена от вчерашния ден,
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен.
Поглеждам вяло към луната
с поглед, припомнящ отминали дни.
Задържам с мисълта сълзата,
сърцето ми тъжни песни реди.
Отговор аз искам от нощта
за туй, що на сърце ми лежи.
А тя ми поднася невинно съня,
с надежда и Любовта да заспи.
Последен лъч се прокрадва в безкрая.
Разрязва залеза на две.
Но Любовта ще избяга, аз зная
и деня ще посрещна с празно сърце.
октомври 1997 г.
© З. Райкова All rights reserved.
Душата ми...може би наистина е чиста,затова и най-малката коварна намеса ми се отразява прекалено брутално и тежко... Но сърцето все пак тъжи...това окъпване с лъчи, така ми е нужно, та дори и малко да са,ако ще и само 2,съвсем достатъчно дори..
