Oct 26, 2011, 1:41 PM

Залезът на любовта 

  Poetry » Love
471 0 3

ЗАЛЕЗЪТ НА ЛЮБОВТА

Виждам залеза на Любовта,
опитомена от вчерашния ден, 
и болката от бъдещата самота,
държейки свободата ми в плен.

Поглеждам вяло към луната
с поглед, припомнящ отминали дни.
Задържам с мисълта сълзата,
сърцето ми тъжни песни реди.

Отговор аз искам от нощта
за туй, що на сърце ми  лежи.
А тя ми поднася невинно съня,
с надежда и Любовта да заспи.

Последен лъч се прокрадва в безкрая.
Разрязва залеза на две.
Но Любовта ще избяга, аз зная 
и деня ще посрещна с празно сърце.


октомври 1997 г.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, най-сърдечно Душата ми...може би наистина е чиста,затова и най-малката коварна намеса ми се отразява прекалено брутално и тежко... Но сърцето все пак тъжи...това окъпване с лъчи, така ми е нужно, та дори и малко да са,ако ще и само 2,съвсем достатъчно дори..
    Дано изгрее, защото и вярата залезе с нея...остана ми едничка надеждата...
    Изстрадано, наистина, изстрадано и предусетено.А после случило се...
    Много сте мили,мерсии
  • Не!Душата ти е чиста и стремителна,не може сърцето да тъжи,ще те окъпят със лъчите си много нежни очи!Поздрав!
  • Тъжно, Изстрадало!Харесах!Поздрав!
Random works
: ??:??