Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено!
Намига ми, а станало е есенно!
И октомврийските лъчи проблясват в мене
с последни ярки пламъчета песенни!
Почакай, миг! Поспри, очарование!
Какво съм аз без теб – един поет,
загубил своите най-фини осезания!...
Душата моя пита все за теб!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
