Залъци от слънчевата пита

12.10.2011 г., 19:53 ч.

Поезия » Философска

715 0 9

Душата ми за тебе още пита!

Тя дълго няма отговори – тихо е!

Отчупва залъци от слънчевата пита,

за да нахрани изгладнелите ми стихове!

Но слънцето е вече по-студено!

Намига ми, а станало е есенно!

И октомврийските лъчи проблясват в мене

с последни ярки пламъчета песенни!

Почакай, миг! Поспри, очарование!

Какво съм аз без теб – един поет,

загубил своите най-фини осезания!...

Душата моя пита все за теб!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Burns

2015-10-09T02:48:49+03:00

Излъчва истински този стих!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2011-10-13T17:54:20+03:00

!
странница (Сеси)

2011-10-13T16:56:46+03:00

Влюбено и красиво! Поздрави, Мариан!
vodoleia (Мария)

2011-10-13T15:00:11+03:00

Хубав стих!
Поздрав и от мен!
lu4 (Мартина)

2011-10-13T14:39:41+03:00

Поздрави, Мариан!
velikataniki (Николина Милева)

2011-10-13T11:05:12+03:00

чувствено,поздрав
M1234567891 (Миночка Митева)

2011-10-13T09:59:57+03:00

Силно и влюбено!Поздрав!
feia (Вилдан Сефер)

2011-10-13T09:35:12+03:00

Много хубав стих!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-10-13T09:26:36+03:00

"Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!"
Много ми хареса!
Поздрав,Мариан!