Замислена
Прегърнала крака във скута,
брада подпряна върху колена,
забила поглед във стената,
замислена – къде, кога?
Защо така на мене все се случва?
Защо отново не разбра?
Нима са толкоз сложни тез човешки чувства,
че пак се вдигна врява до върха!
Порових се отново във средата
и в края, в началото, в мига.
Но погледът остана на стената –
застинал, празен, като статуя.
И чувам във главата си далече
едва, едва напяване, рефрен –
за любовта, за огъня, потече
китарен звън изпят за мен.
И влюбена, разголила душата
разчорлена без капка суета,
танцуваща прекрасната Одета
на своя принц отдала обичта.
От тези бели лебедови звуци,
заседнаха във гърлото ми буци.
Задавих се, дъхът ми спират,
очите като водопад преливат,
кълба от спомени изплуват
усещам парещи да ме целуват.
И тихичко в стаичката тъмна,
тялото ми песенно обгърна,
усетих топлина от двете ти ръце,
отпуснах се на тях като дете.
Чух нежен шепот тихо да трепти,
разплаканата ми душа успокои.
© Иванка Балкова All rights reserved.
