Замислила се Мравката
Замислила се Мравката
Имам си небенце –
иглено ушенце,
мравуняк,
пътечка
и зрънце на клечка.
Мъкна си товара –
доволна, засмяна,
взора си навеждам,
встрани не поглеждам,
че Щурчо там свири
и ще ме разсея.
На мига акълеца
той ще ми отвея
нейде нависоко –
сред звездите ярки,
ще ми поразчупи
всички стари мярки.
Ще се разхвърчат
стандартни модели.
Току виж
кратуната някой ми уцели,
току виж
ми щукне щурата идея
из Безкрая Божи
да се позавея
и тъй, на шега,
както си витая,
за пространство-времето
тайни ще узная…
О, тогаз как ли аз ще трая
под мойто небенце –
иглено ушенце!?
© Росица Танчева All rights reserved.
