Заобичвам те
Заобичвам те, въпреки всичките
страхове, че отдавна не чувствам
нито обич, нито пък птичките,
с чийто гларусен вик се събуждам.
Заобичвам те много уплашена,
от предишни любови и истини,
драпам в минали грешки затлачена.
Аз се търся, а ти ме намираш.
Заобичвам те на свечеряване,
под луната, на цитрус приличаща,
чийто лик на зазоряване
отразява една рокля, свличаща -
страхове,
свян, предразсъдъци,
минало, чувства безпътни.
Заобичвам те в малките жестове,
с които ми казваш „обичам те”.
Заобичвам те, въпреки себе си,
въпреки всичко и всички.
© Пламена Троева All rights reserved.
