Sep 8, 2013, 11:30 PM

Запази ме!

  Poetry » Love
832 0 5

Не пленявай мислите отново,

дълго бяха запленени те,

за отричане отново бях готова

и тогава ти при мен дойде.

 

С весел поглед, тихо-шеговито

поогледа и се настани,

заплени сърцето ми разбито,

даде нови пясъчни мечти.

 

Любовта пристига неочаквана,

ако чакаш – бяга надалеч.

Иска те, когато е избягвана,

бяга, ако е за теб стремеж!

 

Не  превземай мойте мисли,

остани на разстояние от тях,

не посягай на мечтите мои,

остави ме да запазя своето Аз!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...