Запечатай лика ми, художнико!
Запечатай лика ми, художнико! Нека боите
изрисуват тъгата ми в темперно-розов нюанс.
Ето, четките носят се в бърз и живителен танц,
та поне да остане за бъдното мъката скрита.
Не рисувай сълзата под лявата черна ресница -
тя остана от времето, дето за себе си плачех,
ала днес ще замеся от болката твърда погача.
На четир'стия ден ще повехна или ще поникна.
Запечатай лика ми, но нека от него да гледа
тази млада вълшебница с бисерно бяла усмивка,
дето с жива вода и горчива любов те напива.
А пък аз ще се скрия до нея, от сянка по-бледа.
© Миглена Миткова All rights reserved.
