Запой с Битието
Гузната съвест на Битието
флиртува невъздържано,
за да ме купи с нови вещи...
И умело отрепетирани ласки...
То аз, че съм грешен - грешен съм,
но "благодаря" на това "неочаквано щастие"!
Отдавна съм рак-пустинник,
понесъл своята раковина.
Сам я градих и отгледах,
но кой сега ти признава това?
Имам ограничено право на ползване -
и неограничено -
в тъмнината ù да се крия,
а върху тишината - неоспорими права...
И се надлъгваме -
с него де, с Битието...
Зарове хвърляме - то дюшеши, аз пък калъч...
Усещам, че мами, но като глупак приветствам
гузната щедрост,
с която налива ми от най-лютата скоросмъртница -
сякаш съм му ненавистен тъст...
Сипе и щедри удари - макар неочаквани.
Битието - честно казано -
си остава долен мръсник...
Крия юмруци под масата...
Чупя зъб, за да не кажа -
какво вътре в себе си -
съм решил...
И... вдигам наздравица...
© Красимир Чернев All rights reserved.
За твое здраве! За хубавия стих - Поздравления!
