Запомнете ме
Не, вече не искам никой да знае
за моите радостни времена и мигове,
за моето щастие, успехи случайни,
за моите музи или за моите стихове.
Не ми и трябва да казвам изобщо,
какво в главата ми има и за мечтите,
мислите прехвърлям вече задочно
и някъде бягам, където ми видят очите.
Не се впечетлявам и на молбите,
да преразказвам поетично истории стари,
някак нарочно ги пазя тъй скрити
и ги преглеждам само в нощни кошмари.
Не ми пука дали страховете още ги има,
дали ми се виждат пред всички греховете.
Душата се продава, но никой не взима,
много скъпа ли била? О, извинете...
И да ме търсят, нямам какво да им дам,
моят покой вече ще е само в мислите,
сигурно е лесно сбогуване и пътят натам,
запомнете ме, както си искате...
© Христо Андонов All rights reserved.
