Jun 24, 2025, 12:30 PM

Билково равновесие

  Poetry
286 5 6

Аз искам, но дали ти искаш желаното от мен естество...

В очите ти лятото притихва: магичнострастно вещество, 

 

което тихо душата ми привлича със топлите ти устни!

Може да не те познавам,но обичам истина без лустро.

 

На Еньовден уханни билки сияят накапани от росата.

Красива е твоята усмивка: от старото ни запознанство. 

 

Птиците ритуално отново гнездят в топлите си ласки.

Нима е измамно да споделим сега общото ни щастие?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за Любими, Дарина!
  • Благодаря за Любими, Ангел!
  • Благодаря за оценката и поздравите, Миночка!
    Благодаря за поздравите и пожеланията,както и за оценката, Младен!
    Сутринта рано ходих да бера росни билки от близкия ямболски парк "Боровец".
    Честит Празник на билките,Еньовден!
    Честит празник на всички които носят подобаващо името на Свети Йоан Кръстител,а също и тези производни на Името му!🙏
  • Сега е моментът за споделена лятна любов, Стойчо.
    От сърце ти я пожелавам, още повече, че я заслужаваш и стихът ти е направо магичен!
    Поздравление и честит Еньовден!
  • Много хубав стих, Стойчо, красив, като цветята. Нека ти е цветно в душата!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...