Заради спорта, мила
Защо съм тук по къси гащи, питаш...
А питам ли те аз защо пък ти си тук?
Разкарай се!...По чужди къщи скиташ!...
А мен сега наричаш ме „боклук”!...
Добре ме знаеш, че спортувам много...
И както тичах си по гащи сутринта,
Съседката отдолу викна ми с тревога:
Помагай, комшу!...Майка – ти, и ти – баща!
Отвътре - във гърдите - тук ме души...
Разтрий ме, комшу, да ме отболи!...
Та чак ми се доплака, като слушах...
А по природа съм си жалостив, нали?..
Ми отзовах се спешно да помагам!
И кой ти гледа с гащи ли съм, с панталон?...
Лекувах я... Нима ще се излагам?...
А ти сега?...Обиждаш ме със този тон!...
© Роберт All rights reserved.
