Пак зората ти росна ме емна
и във ириси пъстри родена,
една весела песничка земна
във простора й син се въззема.
И от птичия хор по дървета
тя се носи над селските ниви.
Спира кратко на слогове цветни
с пеперуди ефирно красиви.
От стадата, подета в билата,
тя тревите гальовно прегръща
и на хлопота звънчев в позната
малка песен при мен се завръща.
© Иван Христов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
