Зараза с безсмъртие
Красива съм,
защото те обичам.
Защото ме издава любовта
в разсеяния поглед, нетипичен
за строгата улегнала жена.
Във твоя сън
несдържано събличам
скафандъра си мазен от деня,
лепящ от куртоазност и приличност -
по кройка от матрични правила.
Прости ми, че
в теб пясъчно изтичам.
И пускам в наранените места
от мене песъчинкова първичност,
възкръснала надежда, от сълза.
Попивай ме
със болна истеричност...
И вените ти като заразя
с безсмъртие, защото си обичан,
ще кажа на Смъртта: Добре дошла!
© Гергана Иванова All rights reserved.
