Nov 2, 2011, 7:46 PM

Зараза с безсмъртие 

  Poetry » Phylosophy
1350 0 22

Красива съм,

защото те обичам.

Защото ме издава любовта

в разсеяния поглед, нетипичен

за строгата улегнала жена.

 

Във твоя сън

несдържано събличам

скафандъра си мазен от деня,

лепящ от куртоазност и приличност -

по кройка от матрични правила.

 

Прости ми, че

в теб пясъчно изтичам.

И пускам в наранените места

от мене песъчинкова първичност,

възкръснала надежда, от сълза.

 

Попивай ме

със болна истеричност...

И вените ти като заразя

с безсмъртие, защото си обичан,

ще кажа на Смъртта: Добре дошла!

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??