Заръча ми, напролет пак да мина...
Старицата реших да заговоря,
онази, дето все стои сама,
лицето и́ пропито от неволи –
с душа, смирена и добра!
-Кажи ми, бабо, как минават дните,
годините си трудно ли живя?
Ще питам още, стигат ли парите
за хляба и потребните неща!
-Не питай, чедо, колкото са, толкоз,
видяла съм и лошо и добро!
То, другото е тъжно и е жалко –
как вади брат на брата си око!
Не съм сама, виж, ябълките зреят,
градината е пълна със цветя,
в кошарата ми агънцата блеят –
за всеки ден на Бог благодаря!
************
Заръча ми, напролет ако мина,
да дойда пак до нейната врата,
дори на нея черен шал да има –
букет да вляза да си набера!
© Руми All rights reserved.
... Страхотен стих, Руми!