Nov 22, 2017, 11:10 AM

Заръка към приятел

  Poetry
704 0 0

Приятелю,

за стотен път изгарям,

пламъкът изгаснал е в мен,

сърцето си при теб оставям,

пази го вместо мен,

животът ми бе хубав и мечтан,

едно за себе си запазих,

това че бях от някого мечтан,

в трепета небесен ме очакват,

с радост аз отивам и без свян,

както нашето приятелство,

ще помня аз винаги този блян.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Диманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...