Приятелю,
за стотен път изгарям,
пламъкът изгаснал е в мен,
сърцето си при теб оставям,
пази го вместо мен,
животът ми бе хубав и мечтан,
едно за себе си запазих,
това че бях от някого мечтан,
в трепета небесен ме очакват,
с радост аз отивам и без свян,
както нашето приятелство,
ще помня аз винаги този блян.
© Никола Диманов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
