Какво се прави
в пролет като тая -
напираща на пъпки да се спука?
Какво да правя
с толкова раздяла,
която в празнините ми просмуква?
А хумусът
е толкова изпръхнал,
подхранван от погребани емоции,
разбиващи
представите за другост
в една надежда с толкова въпроси.
Припомням си
извечните клишета,
че в пролетта се раждал кръговратът.
Но само в луковици
от лалета
засаждам си отново самотата.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
