Какво се прави
в пролет като тая -
напираща на пъпки да се спука?
Какво да правя
с толкова раздяла,
която в празнините ми просмуква?
А хумусът
е толкова изпръхнал,
подхранван от погребани емоции,
разбиващи
представите за другост
в една надежда с толкова въпроси.
Припомням си
извечните клишета,
че в пролетта се раждал кръговратът.
Но само в луковици
от лалета
засаждам си отново самотата.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
