5.06.2011 г., 12:23

Засаждане на лалета

1.6K 0 7

Какво се прави
в пролет като тая -
напираща на пъпки да се спука?

Какво да правя
с толкова раздяла,
която в празнините ми просмуква?

А хумусът
е толкова изпръхнал,
подхранван от погребани емоции,

разбиващи
представите за другост
в една надежда с толкова въпроси.

Припомням си
извечните клишета,
че в пролетта се раждал кръговратът.

Но само в луковици
от лалета
засаждам си отново самотата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...