Защо?
Всеки ден той те храни с коприва и лапад.
За вечеря ти носи само шепа целувки.
И защо се прекланяш ничком пред земята,
по която е стъпвал с протрити обувки?
Той за теб построил е колиба от слама.
За завивка ти дава стабилна прегръдка.
На имоти е беден и парици си няма,
но защо предизвиква в теб шеметна тръпка?
И защо си готова без дъх да останеш
и до края на пътя без страх да го следваш,
да полагаш глава на постелята сламена
и коравия залък да преглъщаш с надежда?
Той целува тревата под твоите стъпки,
стига само да кажеш - звездите ти сваля
и проправя пъртина в снега неутъпкан,
и нозете ти мие, кога ги изкаляш...
© Нели Вангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Прекрасен стих за споделената любов...
Поздрав! -
!!!
-
Толкова чудеса твори, които са непосилни за нашите мъже...
Но за сметка на това, не може да постигне другите "чудеса", които са поприще за днешните мъже и съответно забравят всичко останало!
Поздрав!
-
Малко са хората за които Любовта не се измерва според големината на банковата сметка. Но както казва, Виктория...ние нали сме си романтици...стига ни и едно полско цвете вместо красива роза и сме омагьосани...
Чудесен стих! Поздрави... -
Ех, красива любов... И хубав стих!
Поздрави!
-
За повечето двойки в днешно време любовта приключва с първата неплатена сметка, но ние нали сме си романтици, ще повярваме, че е възможна такава любов
Поздравчета за хубавото стихо! -
Хубав стих! Поздрави!
Р.р. Деси, защо да не съществува...? -
Лесно е да се познае "защо"? Поздрав!
-
...Има я ,има я!Сърдечен поздрав!...
-
Хей, Нели здравей отново
Такава любов съществува ли още?
И колко ще просъществува!
Поздравления за красивия стих и за несществуващата такава романтична любов
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесах!