Защо?
Всеки ден той те храни с коприва и лапад.
За вечеря ти носи само шепа целувки.
И защо се прекланяш ничком пред земята,
по която е стъпвал с протрити обувки?
Той за теб построил е колиба от слама.
За завивка ти дава стабилна прегръдка.
На имоти е беден и парици си няма,
но защо предизвиква в теб шеметна тръпка?
И защо си готова без дъх да останеш
и до края на пътя без страх да го следваш,
да полагаш глава на постелята сламена
и коравия залък да преглъщаш с надежда?
Той целува тревата под твоите стъпки,
стига само да кажеш - звездите ти сваля
и проправя пъртина в снега неутъпкан,
и нозете ти мие, кога ги изкаляш...
© Нели Вангелова All rights reserved.
Но за сметка на това, не може да постигне другите "чудеса", които са поприще за днешните мъже и съответно забравят всичко останало!
