Feb 1, 2007, 11:51 AM

Защо?

  Poetry
947 1 1
Защо си тръгна, нима не бях онова, което искаш ти?
Защо си тръгна, виждайки сълзите в моите очи?
Как сърцето ти за миг не трепна,
как душата ти не ти прошепна?
Да ми подадеш ръка и да кажеш "прости",
да ме целунеш с топлите си устни.
Но не, любовта на тебе не ти е позната,
ти живееш в свят, в който царува тъмнината.
В живота ти няма място за мен,
аз не искам да живея в мрака студен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...