Защо
Любов,
защо те има?
Защо по-студена
си от зима?
Защо душата ми обзе?
А аз повярвах ти
като дете.
Защо те има,
ми кажи!
Та заради теб
само боли!
Какво?
Какво направих, ми кажи!
Защо така ме нарани?
Кажи, любов!
Защо?
На кого съм причинила зло?
Защо ме наказваш така,
да бъда най-нещастна
на света.
Защо, любов?
Кажи!
Защо разби мечтите ми?
Защо ми позволи
ума си да загубя?
Сама да се погубя!
Точно него ли, любов,
за мене ти избра?
Точно него ли,
от всички други на света?
Кажи, любов!
Защо?
Какво направих аз?
Какво?
С какво заслужих аз
да страдам?
Знаех, че трябваше
да бягам.
От теб далеч
да бягам аз, любов,
да не чувам твоя вик,
твоя зов!
Затова ли сега
ме наказваш така?
Защо те послушах?
Защо не разума,
а сърцето аз избрах?
Затова ли сега
страдам сама?
Но в дъжда сълзи не се виждат
и спомени далеч пълзят,
не се връщат,
дори и да ги умолявам аз!
Сега си казвам:
"Силна трябва да съм!"
и наяве го показвам,
но е неспокоен моят сън!
Защо, любов?
Кажи!
Дай ми ти
причини три,
за да съм така нещастна!
За да съм така
безвластна!
© Марчела All rights reserved.
