Защо
991
0
2
Защо
Така замислена заставам
до прозореца отворен
и във миг се замечтавам
за образа ти тъй отровен.
Отровен е, да, чу ме,
отрова е за мен това
да знам, че нямаш време ,
да се усмихнеш лекичко, едва.
С какво заслужих таз омраза,
с какво те нараних така,
че от тебе чувам само фраза
“Здравей, довиждане”, помахване с ръка.
За последно, може би, те питам,
кажи ми, моля те, недей лъжи,
мога ли отново да опитам.
Вина ужасна на сърцето ми тежи.
Отново можеш ли да ме обичаш,
да милваш ме с ръце,
в любовта си да се вричаш
както до сега, от цяло си сърце.
Може отговор да не получа,
може със усмивка да не ме дариш,
но от грешката си аз ще се поуча.
Вече няма за какво да ме виниш.
Така замислена заставам
до прозореца отворен
и във миг се замечтавам
за образа ти тъй отровен.
Отровен е, да, чу ме,
отрова е за мен това
да знам, че нямаш време ,
да се усмихнеш лекичко, едва.
С какво заслужих таз омраза,
с какво те нараних така,
че от тебе чувам само фраза
“Здравей, довиждане”, помахване с ръка.
За последно, може би, те питам,
кажи ми, моля те, недей лъжи,
мога ли отново да опитам.
Вина ужасна на сърцето ми тежи.
Отново можеш ли да ме обичаш,
да милваш ме с ръце,
в любовта си да се вричаш
както до сега, от цяло си сърце.
Може отговор да не получа,
може със усмивка да не ме дариш,
но от грешката си аз ще се поуча.
Вече няма за какво да ме виниш.
© Даниела Илчева All rights reserved.
