Nov 13, 2008, 9:27 PM

Защо

  Poetry
875 0 6
Защо направих тази стъпка,
защо от пътя си се отклоних,
защо побързах в раната си
аз сама да бръкна,
защо това си причиних.

Защо реших да те потърся пак,
защо потънах пак в мрак,
защо ли не изгубих аз надежда и
защо запътих се към тази бездна.

Защо не се научих да падам и да ставам,
защо не се научих напред да продължавам,
защо не се научих назад да не вървя,
защо не се научих пътя си да не меня.

Защо отново в очите заваля,
защо отново изчезна моята усмивка,
защо е тъжен и деня,
защо се питам с въздишка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ида All rights reserved.

Comments

Comments

  • @KurtiCatA - аз имам и друг отговор за защо, но ще го оставя за себе си

    @mila__ - така е, това е отговора на моя въпрос

    @lunna_sianka - този въпрос всеки си го задава. Прегръдка и от мен.

    @appetrova - дааа

    @fitipati - радвам се. Поздрав!
  • Хареса ми
  • Защо,защо... винаги се изправяме пред тази дилема
  • Този въпрос..
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Отговора на Защо това е...ЛЮБОВТА....

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...