Живееш в нас, в сърцата и душите,
макар да сме все в оня кръстопът
и да броим без теб, откак сме, дните -
все твойто име устните мълвят.
Живееш в нас, в делата ни и сякаш
присядаш с нас да хапнеш на софра.
И вечер, като падне тихо мракът,
край нас едно местенце си избра.
Усещаме те. Истински. На живо.
В дъждовна капка, в живо същество.
Присъстваш в паметта ни мълчаливо.
Но що за начин е това? Защо? ...