Живееш в нас, в сърцата и душите,
макар да сме все в оня кръстопът
и да броим без теб, откак сме, дните -
все твойто име устните мълвят.
Живееш в нас, в делата ни и сякаш
присядаш с нас да хапнеш на софра.
И вечер, като падне тихо мракът,
край нас едно местенце си избра.
Усещаме те. Истински. На живо.
В дъждовна капка, в живо същество.
Присъстваш в паметта ни мълчаливо.
Но що за начин е това? Защо?
2007
© Гинка Гарева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
