Oct 10, 2009, 5:09 PM

Защо 

  Poetry » Other
543 0 7

Живееш в нас, в сърцата и душите,

макар да сме все в оня кръстопът

и да броим без теб, откак сме, дните -

все твойто име устните мълвят.

 

Живееш в нас, в делата ни и сякаш

присядаш с нас да хапнеш на софра.

И вечер, като падне тихо мракът,

край нас едно местенце си избра.

 

Усещаме те. Истински. На живо.

В дъждовна капка, в живо същество.

Присъстваш в паметта ни мълчаливо.

Но що за начин е това? Защо?

 

2007

© Гинка Гарева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не си отиде, изчезна само тленното!!!
  • Гарева, твоите стихове са винаги издържани и близки до душата.
    Почти всеки от нас е преживял тази болка. Такъв е живота и не може да се
    избегне. ПОЗДРАВ от мен и хубав ден ти пожелавам!
  • Усещане за разлика и болка...
    Разшити спомени-пукнатина във празника.
    И делници на призраци подобни
    стаили дъх да чакат неизказаното...
  • Много хубав стих.
  • Усещане за липса! Силно!
    Поздрави!
  • Тъжно...Харесва ми стиха!
  • единственият възможен...
Random works
: ??:??