Живееш в нас, в сърцата и душите,
макар да сме все в оня кръстопът
и да броим без теб, откак сме, дните -
все твойто име устните мълвят.
Живееш в нас, в делата ни и сякаш
присядаш с нас да хапнеш на софра.
И вечер, като падне тихо мракът,
край нас едно местенце си избра.
Усещаме те. Истински. На живо.
В дъждовна капка, в живо същество.
Присъстваш в паметта ни мълчаливо.
Но що за начин е това? Защо?
2007
© Гинка Гарева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
