ender9631 (Йордан Малинов)
85 65
Jul 12, 2012, 10:34 AM  

Защо 

  Poetry » Phylosophy
638 0 5

на баща ми

Когато утрото на моя живот тръгна към залеза.

Отроних две бисерни сълзи за избелелите спомени.

Спомени, в които имаше красиви, но и грозни неща.

Спомени, които едва ли се различаваха с нещо от други.

Може би само с това, че всичко любимо беше със мен.

Заревото на залеза ставаше все по-яркочервено.

Краката ми стъпваха върху отминали чувства.

Вятърът все по-настойчиво заговори със мен,

а аз все по-уморено отпусках душа си в плен.

Прегърнах за последно мнимо реалното.

Припомних си загиналите кралства на моя стремеж.

Прекарах ръка по остаряващо бялото.

Преминаха отново дните по пътя пред мен.

И питам се, скован пред преградата,

ако животът бе толкова хубав, колкото казваха,

защо ви отнема от мен и ви изпраща в забравата.

© Йордан Малинов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??