Jun 4, 2010, 12:01 PM

Защо?

  Poetry » Other
864 0 0

Моят прадядо

(във  Истамбул

- време оно) -

инженерът-арменец,

с име едно,

получил прослава -

БЕЙ - за заслуги.

Във стадиони,

мостове,

сгради

и други,

оставил си паметник

за поколения

във време размирно,

гиноцит, преселения...

Титлата БЕЙ

до девето коляно

май че се пада.

Е, имам дял

от тази награда -

и аз съм беица.

Но...

защо ли се чувствам,

като в кафеза

прелетна птица?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Харита Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...