Jan 8, 2015, 10:55 PM

Защо...?

  Poetry » Love
615 0 0

Вече си друга, по-различна си,

а може би аз съм такъв.

Сърцата ни..., белязани с рани,

болки, толкова мъки

и  раздели преживяни -

вече са те много по-корави.

Само очите ни издават...

и колкото студено ний да се държим,

в тях още въглени догарят.

Усещам те, отново си близо до мен...,

топла и искряща още ухаеш на любов...

 

Защо те оставих и ти защо ме остави?!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиан Пашов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...