Jul 8, 2006, 1:07 PM

ЗАЩО

  Poetry
1.3K 0 13

ЗАЩО


Защо болезнено ме премълчаваш!?
Живота ми от ляво не тупти!
Забрана е за теб да ме признаваш,
а кръгове планетата върти.

Душата ми, отдавнашна вдовица,
залутана комета сред звезди,
за тебе тя била е хубавица,
а мъжките въздишки й спести.

Спотайваш в гордостта си извинение
и цялата ми младост притъмня,
остава ми да бъда в примирение -
предателство не хващам за ръка.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...