Защо?
Обвито в злоба сърцето ми бие,
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски,
магията любов къде се скри?
Защо, когато искаш истина,
в замяна получаваш хиляди лъжи?
Защо, когато сбъркаш пътя,
другите с насмешка гледат от страни,
защо, когато искаш помощ,
всеки свежда своите очи?
Защо, когато тръгнеш към успехa,
въоръжен със смелите мечти,
всеки гледа как да ти попречи,
без да го интересува колко ще боли?
Защо ли хората така жестоки са?
Егоистични, подли същества,
а после лицемерно се усмихват
и приятелсдки подават ти ръка?
душата е като изранена от бомби стена,
в дните ми сякаш е зима безкрайна,
без смях и радост, без пролетната топлина.
Къде изчезнаха мечтите детски,
магията любов къде се скри?
Защо, когато искаш истина,
в замяна получаваш хиляди лъжи?
Защо, когато сбъркаш пътя,
другите с насмешка гледат от страни,
защо, когато искаш помощ,
всеки свежда своите очи?
Защо, когато тръгнеш към успехa,
въоръжен със смелите мечти,
всеки гледа как да ти попречи,
без да го интересува колко ще боли?
Защо ли хората така жестоки са?
Егоистични, подли същества,
а после лицемерно се усмихват
и приятелсдки подават ти ръка?
© Яна Келорска All rights reserved.
