Защо вселяваш в моята душа толкова тъга
Любовта защо разрушаваш?
Нима се радваш да ме унизяваяш?
Защо не тръгваш, а седиш?
Душата ми защо рушиш?
Защо немога аз да те забравя?
Защо немога да те мразя?
Нима това е любовта?
Ти за мен си един на света!
но КРАЙ!
По добре от сега си върви!
Живота ми без теб ще продължи!
© Истинска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
