Защо?
Стоиш с протегната ръка
и молиш плахо със очи,
а в погледа ти няма болка,
но мъничко надежда се таи,
добър човек да срещнеш,
над тебе той да се смили,
да сложи в малката ръчичка,
каквато и да е паричка!
Красиво, мъничко детенце,
останало самичко на света,
от глад забравило си даже,
че ти на воля можеш да играеш
и не за сладолед и шоколад мечтаеш,
и не за скъпа, лъскава играчка…
Аз питам се, защо в живота е така -
деца да има с протегната за хляб ръка,
наместо двете да протягат
за прегръдка майчина, добра!
© Мария All rights reserved.
