Стоиш с протегната ръка
и молиш плахо със очи,
а в погледа ти няма болка,
но мъничко надежда се таи,
добър човек да срещнеш,
над тебе той да се смили,
да сложи в малката ръчичка,
каквато и да е паричка!
Красиво, мъничко детенце,
останало самичко на света,
от глад забравило си даже,
че ти на воля можеш да играеш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up