Jul 7, 2006, 12:21 AM

Защо?

  Poetry
779 0 0

Спомням си времето, когато ти за мен беше всичко
времето, когато мислех, че си идеалният,
че няма по-добър от теб!
Сега разбирам каква глупачка съм била,
разбирам, че ти си като всички други,
всички, за които любовта е една проста игра!
Но защо, когато виждам
как с чувствата ми си играеш,
когато всеки ден нараняваш ме
все повече и повече,
аз не преставам да мисля за теб!
Събуждам се с мисълта за теб,
заспивам с мисълта за теб
и дори в моя сън ти си
непрестанно до мен!
Защо, се питам аз, защо?
Какво намерих толкова в теб,
какво така силно ме влудява всеки ден?
Не знам какво е то, но знам, че то е
моят стимул за живот и, че
заради него аз живея ден след ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...