Защо дойде,
когато исках сама да бъда,
скрита във умората на своя ден?
Можеш ли с ръце да ме обвиеш
и да събудиш чувствата у мен?

Но... да! Ти успя и позорно избяга.
Страх те бе от мен, от моята любов.
Страхуваше се някой слънчев ден
при друг да не отида
и в сърцето ти да не загори обида.

Аз страдах дълго след това,
а може би и ти се сещаше за мен...
Но горда бях, горд бе и ти,
и любовта ни не можа да ни сплоти.
Защо дойде?

Мина време, болката утихна,
докато не срещнах пак
моята отминала любов.
Ти бе с приятели добри, но
 твойто безразличие едва не ме сломи.

Сърцето ми изтръпна пак като ранена птица
в последния й час
и аз спомних си туй,
що бе станало преди със нас.
Защо дойде?

Ти беше сляп и глух за мен.
Пречупих гордостта си
и дойдох при теб сама.
Не за друго, а за да поздравя
тоз, който някога в мен събуди любовта.

Тогаз усетих плахия ти поглед,
който спря на мен и чух от теб слова:
"О, прощавай! Аз не те видях!"-
лъжа, безмилостно заседнала
във моята душа.

Таз наша, кратка среща
ме върна в спомените пак
и болката, забравена от мен,
сега ме мъчи ден след ден.
Защо дойде?

Защо дойде,
когато исках само да бъда
скрита във умората на своя ден?
Ти можеш ли с ръце да ме обвиеш
и старите си чувства пред мене да разкриеш?...