Oct 9, 2004, 6:05 PM

Защо е така?

  Poetry
1.7K 0 7
Защо ли е така?

Защо ли тъи студено е без теб сега?
Защо луната свети все сама?
Защо звездите падат във нощта?
Защо "Обичам те" крещя във тази тишина?
Защо без теб живота ми се срива?
Защо ли любовта полека- лека си отива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МаГи Ст All rights reserved.

Comments

Comments

  • hixxtam: всеки има свой си ритъм
  • Тук вече всичко е мое!
  • Ако не ми изпратите до няколко дни кое точно произведение на кой е смятам да ги изтрия всичките. Аз не мога да разчитам, че няма да се скарате и да решиш да ни съдите по закона за авторското право. Имай предвид, че в Република България има юридически норми, които всеки субект - юридически или физически, трябва да съблюдава. Правим изключение само с идеята, че недоразумението може да бъде изчистено и с надеждата, това да се случи. Ако не се случи ще бъдем принудени да вземем съответните мерки.
  • Ако си публувала други чужди творби ме информирай. Това не се толерира. Изобщо не се толерира! Ще изчакам няколко дена и ще бъда принуден да изтрия всичко публикувано ако не получа отговор. Пратил съм ти и писмо.
  • Лошо няма - ако се постараеш и нас ще улесниш и на теб ще ти е приятно, че няма да виждаш подобни коментари .

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...