Всеки ден гостуваме
в душите на другите.
Понякога без покана.
У дома завръщайки се,
нещо есенно премисляме,
но рядко грабваме метлата.
За да почисти оборите авгиеви
и Херкулес не завъртял метлата.
Позамислил се, грабнал теслата
и лъснал за ден оборите на царя.
Днес щом ми се яви нещо авгиево,
сещам се за 6-ото чудо Херкулесово.
Самадхи
6.12.2016
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
