Защо ли?
Защо ли?
Защо ли всички ние търсим една любов,
Която после ще ни нарани?
Защо стремим се да обичаме,
Когато знаем, че това боли?
Ако на мястото на всяка болка от любов,
Поникнеше поне едно листо,
Земята щеше да е цялата гора,
А слънцето през нея едва ли ще наднича.
И въпреки това обичаме, и ни боли,
И пак обичаме безумно,
Забравили за болка и тъга,
И вперили очи за магията на любовта.
Щастливците, познали любовта,
Дори не знаят колко са щастливи,
Останалите търсят път в нощта
И вярват в своята звезда.
© Румяна All rights reserved.
