Защо ли...
***
Защо ли пак вятъра гониш и скиташ се нейде?
Защо ли понякога тихо посядаш на някой стобор?
Защо ли със влажни очи залеза гледаш и питаш се -
Господ има ли го,закриля ли те, бди ли над теб?
И тези цветове - смес от райска ябълка и малини,
небесно лилаво на сиви и бели къдрици,навлизат в теб
през зеницата на окото ти, пропиват се в кръвта ти
и усещаш, една сила необикновена - голяма и велика
и вече не се питаш, знаеш го Той е там, има го.
Защо ли невярващ и вечно съмняващ се си човече?
Защо вечно разпиляваш се по хиляди пътища?
Защо усещаш вълшебството в кръвта си и пак
двоумиш се вътре във себе си? Погледни…
Кой друг може да рисува в небето?
09.05.2025 г
Г.М.
© Герана Юнакова All rights reserved.
